В ръцете ни
рисунки и нашите детски слова. Спомени свидни връщат усещането ни за пролет.
Отново чуваме песента на врабчетата в утрото лазурно. Долавяме мириса на росна
трева и чернозем. Потичат мислите ни като буен планински поток. Люлякови
сънища, топли дни. Изгреви и залези…Посрещаме първите слънчеви лъчи. Пролетта
обладава с аромати душата ни. И сякаш ръцете ни в клони се вплитат – гнездо за
птиците. Вятърът в клоните на дърветата шуми. Чуруликат стрехите на къщите.
Кокичета и минзухари красят пътеката на утрешния ден. Пее небето в оживените
щъркелови гнезда. Време е за ново начало…
Клуб
„Журналист”
Няма коментари:
Публикуване на коментар