През последните години календарът ни се
запълни с много нови празници, с дати, които невинаги в съзнанието ни се
свързват с нещо значимо и непреходно. Но има една дата, която всички ние трябва
да помним и тачим, дата, която е синоним на българщината – 24 май.
Нека в този пролетен ден на възраждане и
надежда си зададем за пореден път въпроса – оценяваме ли по достойнство онова,
което светите братя Кирил и Методий и техните ученици ни завещаха?
Тридесет букви…Букви, които ни наредиха
сред богоизбраните, букви, с които големи
българи създадоха „Проглас
към Евангелието” и „Азбучна молитва”, „История славянобългарска” и „Хаджи
Димитър”, „Под игото” и „Старопланински легенди”…
Тридесет букви и хиляди страници,
изписани с тях, съхранили нашата история и култура, съхранили ни като нация.
„Аз, буки, веди…”. От тях започва
България, за да пребъде през вековете – в години на мир и война, на погром и
възход. От тях започваме и всички ние – като хора, като личности, като българи.
Клуб
„Журналист”
Няма коментари:
Публикуване на коментар