Заедно можем повече!

Spring wind

Spring wind

***

пролетен ден…

пускам хвърчило

на двора

spring day…

I’m flying a kite

in the backyard

Denitsa L., 5th a grade

***

тъмна нощ…

звездици блестят

там далеч

dark night…

starlets  shine there

far away

Aysu M., 5th a grade

***

пролетен дъжд…

охлюв пълзи

бавно

spring rain…

a snail creeps

slowly

Plamena, 5th a grade

***

пролетен вятър –

покрита съм с

бели цветчета

spring wind –

I’m covered with

white blossoms

Nicole N., 5th a grade

***

пролетен ден –

чувам

птича песен

spring day –

I can hear

a birdsong

Defne B., 5th a grade

***

студена пролет –

страхувам се

за цветята

cold spring –

I’m worried about

the flowers

Shanel  Sh., 5th a grade

***

късна пролет –

божурите клюмват

лека-полека

late spring –

the peonies drooping

slowly

Defne M., 5th a grade

***

пролет в гората

забелязвам

първото кокиче

spring in the forest…

I spot

the first snowdrop

Vladimir G., 5th a grade

***

пролетно утро…

светът разцъфтява

отново

spring morning…

the world blooming

again

Aycha, 5th a grade

ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ!

Учениците в нашето училище продължават да рисуват дъги с усмихнато слънце с надеждата, че скоро всичко ще се оправи. Малките художници ни показват, че животът под карантина може да бъде и много красив. Децата са убедени, че всеки ден трябва да бъде прекрасен, като цветовете на дъгата. Със своите рисунки отправят своята искрена любов и желаят много здраве и радост на всички хора по света. 

Пролетта от моя прозорец

Репортаж от дистанционното обучение

Из карантинен дневник

Ако можех, щях да отида...

Дистанционно обучение. И защо само обучение? Не може ли и забавление? Може, разбира се. За нас, децата от клуб „Журналист”, няма невъзможни неща. А какво по-хубаво от това да поработим за 4 брой на електронния вестник „Звънче”. Речено, сторено. Провокирахме себе си с въпроса: „Ако нямаше карантина, къде бихме отишли?”. И отговорите заваляха.

Ако можех, щях да отида на друга планета, където природата е различна. Въздухът, земята, водата и небето са чисти, а хората живеят разумно. Вероятно там ще бъде всичко по-красиво – от малката тревица до вековните мъдри дървета. За всичко интересно на тази планета, щях да разкажа на моите приятели. 

Ако можех, щях да се кача на машина на времето и да се върна назад в близките години. Е, и тогава злото показваше своята сила – пожари, земетресения, наводнения. Но въпреки това годините бяха здрави, имаше благоденствие и хората бяха щастливи. А сега – маска, а над нея тъжни и уплашени очи. Искам да избягам...

Ако можех, щях да отида на училище. Без маска!!! Ще уча колкото трябва, само да съм на училище. Ще науча перфектно български език. А защо не и английски? За математиката да не говорим... Задачите за движение и работа ще са моята стихия. Училище, липсваш ми!!!

Ако можех, щях да отида в Париж. Но аз и сега мога да направя това. Ще си набавя компютър от най-модерните. Ще имам връзка с интернет. Ще се запозная с много приятели. А може би преди това трябва да науча поне един западен език. Май ще ми трябва френски. Започвам от утре.

О, чакайте! хубаво си мечтаем ние, но не трябва ли да помислим за желанията на бедните и болните сега. Трябва ни магия, някакво вълшебство – като в приказките.

Ако можехме, щяхме да отидем през девет планини в десета. Щяхме да открием приказния дух. Щяхме да поискаме от него да ни покаже извора с живата вода. Щяхме да налеем толкова, че да стигне за всички хора на Земята.

Страницата е по идея на Натали, Паола, Ленай и Лютвие

Клуб „Журналист”