Ако можех, щях да отида...
Дистанционно
обучение. И защо само обучение? Не може ли и забавление? Може, разбира се. За
нас, децата от клуб „Журналист”, няма невъзможни неща. А какво по-хубаво от
това да поработим за 4 брой на електронния вестник „Звънче”. Речено, сторено.
Провокирахме себе си с въпроса: „Ако нямаше карантина, къде бихме отишли?”. И
отговорите заваляха.
Ако можех, щях да отида на друга планета, където природата е
различна. Въздухът, земята, водата и небето са чисти, а хората живеят разумно.
Вероятно там ще бъде всичко по-красиво – от малката тревица до вековните мъдри
дървета. За всичко интересно на тази планета, щях да разкажа на моите приятели.
Ако можех, щях да се кача на машина на
времето и да се върна назад в близките години. Е, и тогава злото показваше
своята сила – пожари, земетресения, наводнения. Но въпреки това годините бяха
здрави, имаше благоденствие и хората бяха щастливи. А сега – маска, а над нея
тъжни и уплашени очи. Искам да избягам...
Ако можех, щях да отида на училище. Без маска!!! Ще уча колкото
трябва, само да съм на училище. Ще науча перфектно български език. А защо не и
английски? За математиката да не говорим... Задачите за движение и работа ще са
моята стихия. Училище, липсваш ми!!!
Ако можех, щях да отида в Париж. Но аз и сега мога да направя
това. Ще си набавя компютър от най-модерните. Ще имам връзка с интернет. Ще се
запозная с много приятели. А може би преди това трябва да науча поне един
западен език. Май ще ми трябва френски. Започвам от утре.
О, чакайте! хубаво си
мечтаем ние, но не трябва ли да помислим за желанията на бедните и болните
сега. Трябва ни магия, някакво вълшебство – като в приказките.
Ако можехме, щяхме да отидем през девет планини в десета. Щяхме
да открием приказния дух. Щяхме да поискаме от него да ни покаже извора с
живата вода. Щяхме да налеем толкова, че да стигне за всички хора на Земята.
Страницата е по идея на Натали, Паола, Ленай и Лютвие
Клуб „Журналист”
Няма коментари:
Публикуване на коментар