Честит 24-ти май!

   Честит празник, благословени българи!

Днешният ден е много специален за всички нас! На този ден почитаме светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Освен тях не трябва да забравяме и техните ученици: Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд, донесли буквите в България, както и цар Борис, благодарение на чиято далновидност и напредничавост позволява на свещените знаци да достигнат до нас. Трябва да сме горди и да браним със зъби и нокти това, дето ни е завещано от нашите мъдри деди. Без онези малки знаци как сега щяхме да изписваме имената си, мислите си и всичко, което искаме да предадем  на нашите внуци и правнуци. Буквите са онова безценно и свещено оръжие, дето ще ни извиси до небивали висини. Благодарение на буквите, словото ние знаем каква е нашата история, какво са правили нашите предци и как са се запазили като нация. Буквите са свещени за всички нас, защото благодарение на тях ние сме се запазили като народ. Не сме се предали в хиляди битки, но най-важната е, че трябва да запазим облика си, идентичността си и уникалността си чрез ония малки знаци. Те трябва да ни правят щастливи, че сме една от малкото нации, дето ползва самостоятелна и различна от другите азбуки. Нека пазим и предаваме на бъдещото поколение нашата красива азбука. Чрез нея ще се запазят и нашите идеи, история и бъдеще.

   Чести празник, скъпи учители! Вие сте тези, дето пренасяте магията на графичните знаци в съзнанието на всеки, поискал да се учи. Благодарение на Вас всеки човек може да чете и пише, може да напише собствената си история или да сътвори чудеса. Вие сте тези, които неуморно всеки ден се трудите и карате и другите да го правят. Вие сте в основата на всичко, което се случва на тоя свят. Прекланям се пред всички Вас, заради усилията, търпението, силата, постоянството и желанието да дадете на всяко дете частица от мъдростта дето сте трупали цял живот! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО!

   На този ден, изпълнен с много трепет и вълнение, един ЧОВЕК и УЧИТЕЛ бе удостоен с почетно отличие на министерството на образованието и науката "Неофит Рилски". Елза Близнакова - учител по биология и здравно образование в Средно училище"Св.Паисий Хилендарски" -  получи признание за своя труд, упоритост и дръзновение. Тя е човек, който не спира и за миг да дава, да приканва, да променя съдби. Днес получи признанието, което трябваше да получи много по-отдавна. Благодарим ѝ за всеотдайността, подкрепата и любовта, с която ни дарява всеки миг. Като брънка от този великолепен екип, тя ни направи горди и истински щастливи. БЛАГОДАРИМ ТИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ, ЕЛЗА!

   Не на последно място имам честта да споделя и за отличието на две ученички от училище "Св. Паисий Хилендарски". Христина Паталова и Виктория Димитрова бяха отличени за отличен успех и високи резултати, постигнати на участия в многобройни олимпиади. Благодарим Ви за успехите, момичета! Гордеем се с Вас! Благодарение на тези момичета, както и на още много всеотдайни ученици, всички ние получаваме нагледно признание за вложения труд.

Честит празник на книжовността и словото!

ТРИДЕСЕТ БУКВИ И ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ

През последните години календарът ни се запълни с много нови празници, с дати, които невинаги в съзнанието ни се свързват с нещо значимо и непреходно. Но има една дата, която всички ние трябва да помним и тачим, дата, която е синоним на българщината – 24 май.

Нека в този пролетен ден на възраждане и надежда си зададем за пореден път въпроса – оценяваме ли по достойнство онова, което светите братя Кирил и Методий и техните ученици ни завещаха?

Тридесет букви…Букви, които ни наредиха сред богоизбраните, букви, с които големи българи създадоха „Проглас към Евангелието” и „Азбучна молитва”, „История славянобългарска” и „Хаджи Димитър”, „Под игото” и „Старопланински легенди”…

Тридесет букви и хиляди страници, изписани с тях, съхранили нашата история и култура, съхранили ни като нация.

„Аз, буки, веди…”. От тях започва България, за да пребъде през вековете – в години на мир и война, на погром и възход. От тях започваме и всички ние – като хора, като личности, като българи.

Клуб „Журналист”

Откриване на етнографска сбирка и представяне на книжката „Българските традиции и празници: памет за миналото, грижа за бъдещето”

ПОСЛАНИЕ

от участниците в клуб „Заедно в 21 век”, работещи по проект “Твоят час” в Средно училище „Свети Паисий Хилендарски”

гр. Хасково

Госпожо Директор, скъпи учители и съученици,

Ние, шестокласниците и седмокласниците, участници в клуб „Заедно в 21 век”, водени от любовта си към родното училище, нашия град и страната ни, подредихме тази етнографска сбирка с желанието и надеждата, че тя ще съхрани паметта за миналото. Признателни сме на нашите дарители Ивайло Калинов и неговата баба Веска, Ирен , Невин, Гюлджан от 6 „А” клас; Ерен от 6”Г” клас и на седмокласниците Дарина Димитрова и Христо Младенов, които прегърнаха нашата идея, както и на госпожите Олга Кончева, Дарина Делчева и Ирина Мечеринкова, които ни оказаха помощ в подреждането на експонатите.

Нашето желание е тази сбирка да остане постоянна и да се обогатява през годините, защото „народ който не познава и не почита историята си – няма бъдеще”

ДЕРЗАЙТЕ ПАИСИЕВЦИ!

клуб „Заедно в 21 век” 

с ръководител Диана Желязкова

Планетата Земя в геометрични фигури

„Моя страна, моя България“ звучи на "Паисий" търси талант"

Деветокласниците от нашето училище с подкрепата на г-жа М. Кунчева, г-жа Г. Хасабалиева, г-жа Елена Георгиева и г-жа М. Димитрова организираха конкурс "Паисий" търси талант", на който се явиха участници в три категории:музикално изпълнение - певци и инструменталисти и танци.

Учениците още от самото начало заявиха, че искат да провокират и развълнуват публиката. И ...успяха със своята  неподправеност и чистота на изпълненията си. 

Концертът завърши с „Моя страна, моя България“, изпълнена от всички участници.

ТРЕТОКЛАСНИЦИ ТВОРЯТ ХАЙКУ

***

пролетен ден…

пускам хвърчило

на двора

Деница Л.

***

пролетно утро…

навън има много

минзухари

Митко Ас.

***

летен изгрев…

слънчевите лъчи достигат

до мен

Шанел

***

пролетен дъжд…

охлюв пълзи

бавно

Плами

***

есен е…

слънцето проблясва

в златните дървета

Никол

***

есен е…

листата капят

на двора

Инанч

***

лято е…

вълните бързо се връщат

към морето

Дефне

***

летен ден…

яркото слънце

ме заслепява

Шанел

***

тъмна нощ…

звездици блестят

там далеч

Айсу

Пролетта – вдъхновение за хайку

В ръцете ни рисунки и нашите детски слова. Спомени свидни връщат усещането ни за пролет. Отново чуваме песента на врабчетата в утрото лазурно. Долавяме мириса на росна трева и чернозем. Потичат мислите ни като буен планински поток. Люлякови сънища, топли дни. Изгреви и залези…Посрещаме първите слънчеви лъчи. Пролетта обладава с аромати душата ни. И сякаш ръцете ни в клони се вплитат – гнездо за птиците. Вятърът в клоните на дърветата шуми. Чуруликат стрехите на къщите. Кокичета и минзухари красят пътеката на утрешния ден. Пее небето в оживените щъркелови гнезда. Време е за ново начало…

                                                   Клуб „Журналист”

НАША УЧЕНИЧКА НА ПРЕСТИЖЕН ХАЙКУ КОНКУРС В ЯПОНИЯ

Шестокласничката Виктория Красимирова Димитрова от СУ“Св. Паисий Хилендарски“ е класирана на 15тия Световен хайку конкурс „Живи неща“, организиран от JAL FOUNDATION, Япония.

Това е вторият значителен успех на паисиевци в областта на кратките японски форми – миналата година участници от Messages Club имаха публикации в престижното международно списание за кратки източни форми cattails: The Official Journal of the United Haiku and Tanka Society.

Ето коментар на журито за нейната хайга:

 15. Viktoriya Krasimirova Dimitrova

This beautiful haiku and drawing of Viktoria Dimitrova can deeply move everyone who has ever been a child. The emotion is expressed by the red colour of the balloon. The emphasis is put on the care-free years and innocence of childhood, which is maybe near its’ end. The drawing is colourful and intriguing and brings a feeling of calmness. The haiku has a strong and convincing structure of fragment and phrase.

Това прекрасно хайку и рисунка на Виктория Красимирова Димитрова могат да развълнуват дълбоко всеки, който някога е бил дете. Чувството е изразено чрез червения цвят на балона. Акцентът пада върху безгрижните години и детската невинност, която, може би, е към края си. Рисунката е пъстра и носи усещане за спокойствие. Хайку стихчето има силна и убедителна структура от фрагмент и фраза.

Птици в далечината…

Балон се откъсва

От детската ръка

遠くの鳥たち

風船が自由になる

子どもの手から離れて

Birds in the distance…

A balloon breaks free

From the child’s hand

Виктория Красимирова Димитрова

(Viktoriya Krasimirova Dimitrova)

Female Age 12 (Bulgaria)

女子 12歳 （ブルガリア）

Източник: JAL FOUNDATION

НАШАТА БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Вярвате ли в чудеса? Ние вярваме, защото много са символите в живота, които подсказват, че те наистина съществуват. А когато не ги среща, човек си ги измисля, защото не може да живее без Вяра, Надежда и Любов.

Нашата бяла лястовичка? За нас това е надеждата,че ще се сбъдне една от най-големите ни мечти – да бъдем ученици в най-добрите училища в Хасково. Виждаме я в упорит труд, в образа на един учител, даващ ни много знания и увереност, в образа на майка, която ни подкрепя с много любов и грижа. И макар нашата бяла лястовица да не се явява веднъж на сто години, а да е с нас ежедневно, тя не е по-малко чудодейна и ние вярваме в нея.

По житейския си път човек среща и мъка, и страдание и затова някак си неусетно е приел идеята за спасението. Нашата бяла лястовица не е свързана в пряк смисъл с идеята за спасението – но тя съхранява, спасява мечтите ни. А мечтата ни дава криле, кара ни да се чувстваме значими, силни и уверени. За да осъществим своите мечти разбираме, че преди всичко ни е нужна много воля и упоритост. Мечтата дава смисъл на нашия живот. Може да е малка, но е наша, неповторима, част от нашия свят. Тя не е оригинална, защото и други мечтаят за същото, но това не ни пречи да я преследваме, да предвкусваме красивото очакване, че ще стане реалност.

Дори вече я виждаме – бяла, бяла като сняг. Представата за тази наша бяла илюзия няма да е пълна, ако не я свържем с всичко онова, което научаваме в училище, срещайки се с всеотдайността, добротата, великодушието на тези, които ни помагат да откриваме света. Ние все повече се убеждаваме, че чудеса има и могат да се постигнат. Нашите знания и вярата на другите в нас ни помагат да градим понякога звездни несъществуващи кули, но това е винаги по-добре, отколкото да бездействаш. Убедени сме, че ще настигнем своята бяла лястовица, защото винаги можем да се опрем на нежното, но и силно рамо на нашите майки. Те вярват в нас. Знаем, че всяка наша победа е награда за тях. Ние не искаме да ги разочароваме. Това е причината, която ни кара да търсим доброто, да се проявяваме като стойностни хора. Сега нашата бяла лястовица е съвсем близо. Два изпита и ще я настигнем. Вярваме, че ще успеем. Но предполагаме, че тя няма да остане на място и ще лети все по-далече и все по-високо. Е, какво пък и ние ще летим и ще я догонваме.

Клуб „Журналист”