24-май - ден на славянската писменост и култура
НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
ПЕЯТ ВЕСЕЛО ДЕЦА,
СВЕТЯТ ЧИСТИТЕ ЛИЦА.
И С БОЖУРИ ВЪВ РЪЦЕТЕ,
С КЛОНЧЕТА И РОСНО ЦВЕТЕ
ДРУЖНО ВИЕМЕ ВЕНЦИ
НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ПРЕДЦИ.
ДНЕС Е ПРАЗНИК НАЙ-ВЕЛИК,
ДЕН НА НАШИЯ ЕЗИК
И СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДИ,
ДЕН НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ.
С ТЕХНИ БУКВИ ВСЕКИ ДЕН
НИЕ ПИШЕМ И ЧЕТЕМ
КНИЖКИ БЪЛГАРСКИ, ЧУДЕСНИ
С ПРИКАЗКИ И РОДНИ ПЕСНИ.
ГРЕЕ ВЕСЕЛО НЕБЕТО
НАД БАЛКАНА И ПОЛЕТО,
ЧУРУЛИКАТ ПОЙНИ ПТИЧКИ
КРАЙ ГОРИ И КРАЙ РЕКИЧКИ.
И В РЪЦЕТЕ С РОСНО ЦВЕТЕ
НИЕ КИЧИМ ЛИКОВЕТЕ
НА УЧИТЕЛИТЕ - БРАТЯ,
ДА ГИ СЛАВИМ ПО ЗЕМЯТА -
ВРЕДОМ, ДОКЪДЕТО СТИГА
РОДНА РЕЧ И РОДНА КНИГА.
Иван Давидков
Честит празник на всички хора, пишещи на кирилица по цял свят!
24 - ти май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят се отбелязва като църковен празник още през 11 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в град Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.
Светите братя Кирил и Методий са родени в град Солун. През 855 г. те създават глаголицата- славянската азбука. От 862 г. те се заели да популяризират християнството на славянски език. Солунските братя имали много последователи, които продължили просветителското им дело. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на датата 11 май.
Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред българските През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Днес е един много специален ден. На днешния ден трябва да преклоним глава на първо място пред светите братя Кирил и Методий, техните ученици - Климент, Наум и Ангеларий, донесли и разпространили азбуката сред българските земи, и не на последно място пред княз Борис I. Благодарение на далновидността на княз Борис I, днес имаме собствена азбука, на която можем да пишем. Тези знаци, които съдържат в себе си една особена сила ни отличават от много други народи, дават ни сила и ни правят различни и специални. Нека поне на този свят за българите ден да се замислим какво бихме били без тази азбука. Може би щяхме да се влеем в огромната византийска империя и щяхме да се обезличим като нация, може би Османската империя щеше да завладее не само земите ни, но и да ни смени вяра, език и култура. И до ден днешен много народи искат да ни завладеят и превърнат в техни "роби", но тези малки знаци ни дават силата да се преборим и да се запазим като народ. Важно е да знаем, че подредбата на буквите в нашата азбука не е случайна ("Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”). Те са подредени под формата на молитва, на заклинание, благодарение на които винаги успяваме да се справим с трудностите и да продължим напред. Знаем ли тез магични знаци, пишем ли с тях, мълвим ли тайнсвената молитва ще пребъдем навеки. Нека помним кои сме, какво сме дали на света и какво имаме заложено в гените ни, за да не изтлее онзи свещен пламък в душите ни.За мен благодарение на буквите на незабравимите солунски братя се е запазила и продължава да се пази автентичната ни същност като народ. Нека да съхраним в сърцата си най-ценното съкровище и да го използваме като мощно оръжие срещу невежеството! Бъдете мъдри, пазете туй, дето сме наследили от прадедите си, предавайте го на бъдните поколения, и словото, и азбуката ще ни помогнат да се съхраним во веки веков.
"Аз буки веди глаголи добро есть жичье... - Аз зная буквите и животът със знанието е добър..."
