Много хора в днешно време посягат към приказките. Някои
ги използват като терапия - под
приказкотерапия се разбира способността да се предават знания за духовния път и
социалната реализация. Други използват тези народни умотворения като форма на
възпитание – някои родители не бързат да
наказват провинилите се деца. Те им поднасят история, с която да бъде изяснен
смисъла на постъпката им.
Ние с моите шестокласници
посегнахме към приказките с една много по-простичка цел –повишаване нивото на
лингвистичните им знания чрез преговор и употреба на минало просто време,
активизиране на лексиката за личностни качества, и не на последно място
развитие на творческо, креативно мислене, защото тяхната задача беше да вземат
приказка с тъжен край, която да преработят така че тя да завърши щастливо. Те
си харесаха и работиха основно с
приказки на Х. К. Андерсен и "Щастливият принц" на Оскар Уайлд. И така видяхме, че цветята на малката Ида оживяват,
че се намират добри хора, които да се погрижат за малката кибритопродавачка,
храбрият оловен войник и до днес стои на
своя един крак на камината и разказва своите геройства на нас, порасналите
момичета и момчета. В хода на този международен онлайн проект Sad tale gone well моите
шестокласници започнаха да проявяват
емпатия и придобиха самочувствие, че
могат да се справят и с по-творчески задачи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар