Има една българска традиция – на
първи март всички стопанки да намятат губери и халища по чардака. Да ги намятат
преди изгрев и да ги държат до залез, че слънцето да се порадва на пъстротата.
И ето ги шарените чардаци.
Невероятно е как един губер може да
разкаже за България!
В него има зелено – като
килимчетата от трева. Като листенцата на първите кокичета.
Има бяло като снега и главичките на
кокичетата в него. Под бялото спи жълто – като слънчевите летни жита. Докосва
се до голямото синьо на небето и морето…И червената топлина на пламъка,
пращукащ в огнището…И всичко свети, сякаш българката е уловила слънчевия лъч и
го е вплела в губера.
Стоя неподвижно и поглъщам с поглед
халището. Чувам блеенето на овчиците, шумоленето на поточетата, птичата песен.
Всичко в едно халище. Българско халище. Малко като родината и като нея събрало
най-хубавото.
Цвета
Петрова
