сряда, 28 февруари 2018 г.

МОЯТА БЪЛГАРИЯ


Има една българска традиция – на първи март всички стопанки да намятат губери и халища по чардака. Да ги намятат преди изгрев и да ги държат до залез, че слънцето да се порадва на пъстротата.
И ето ги шарените чардаци.
Невероятно е как един губер може да разкаже за България!
В него има зелено – като килимчетата от трева. Като листенцата на първите кокичета.
Има бяло като снега и главичките на кокичетата в него. Под бялото спи жълто – като слънчевите летни жита. Докосва се до голямото синьо на небето и морето…И червената топлина на пламъка, пращукащ в огнището…И всичко свети, сякаш българката е уловила слънчевия лъч и го е вплела в губера.
Стоя неподвижно и поглъщам с поглед халището. Чувам блеенето на овчиците, шумоленето на поточетата, птичата песен. Всичко в едно халище. Българско халище. Малко като родината и като нея събрало най-хубавото.
Цвета Петрова





Няма коментари:

Публикуване на коментар