ТРИДЕСЕТ БУКВИ И ХИЛЯДИ СТРАНИЦИ

През последните години календарът ни се запълни с много нови празници, с дати, които невинаги в съзнанието ни се свързват с нещо значимо и непреходно. Но има една дата, която всички ние трябва да помним и тачим, дата, която е синоним на българщината – 24 май.

Нека в този пролетен ден на възраждане и надежда си зададем за пореден път въпроса – оценяваме ли по достойнство онова, което светите братя Кирил и Методий и техните ученици ни завещаха?

Тридесет букви…Букви, които ни наредиха сред богоизбраните, букви, с които големи българи създадоха „Проглас към Евангелието” и „Азбучна молитва”, „История славянобългарска” и „Хаджи Димитър”, „Под игото” и „Старопланински легенди”…

Тридесет букви и хиляди страници, изписани с тях, съхранили нашата история и култура, съхранили ни като нация.

„Аз, буки, веди…”. От тях започва България, за да пребъде през вековете – в години на мир и война, на погром и възход. От тях започваме и всички ние – като хора, като личности, като българи.

Клуб „Журналист”

Откриване на етнографска сбирка и представяне на книжката „Българските традиции и празници: памет за миналото, грижа за бъдещето”

ПОСЛАНИЕ

от участниците в клуб „Заедно в 21 век”, работещи по проект “Твоят час” в Средно училище „Свети Паисий Хилендарски”

гр. Хасково

Госпожо Директор, скъпи учители и съученици,

Ние, шестокласниците и седмокласниците, участници в клуб „Заедно в 21 век”, водени от любовта си към родното училище, нашия град и страната ни, подредихме тази етнографска сбирка с желанието и надеждата, че тя ще съхрани паметта за миналото. Признателни сме на нашите дарители Ивайло Калинов и неговата баба Веска, Ирен , Невин, Гюлджан от 6 „А” клас; Ерен от 6”Г” клас и на седмокласниците Дарина Димитрова и Христо Младенов, които прегърнаха нашата идея, както и на госпожите Олга Кончева, Дарина Делчева и Ирина Мечеринкова, които ни оказаха помощ в подреждането на експонатите.

Нашето желание е тази сбирка да остане постоянна и да се обогатява през годините, защото „народ който не познава и не почита историята си – няма бъдеще”

ДЕРЗАЙТЕ ПАИСИЕВЦИ!

клуб „Заедно в 21 век” 

с ръководител Диана Желязкова

Планетата Земя в геометрични фигури

Пролетта – вдъхновение за хайку

В ръцете ни рисунки и нашите детски слова. Спомени свидни връщат усещането ни за пролет. Отново чуваме песента на врабчетата в утрото лазурно. Долавяме мириса на росна трева и чернозем. Потичат мислите ни като буен планински поток. Люлякови сънища, топли дни. Изгреви и залези…Посрещаме първите слънчеви лъчи. Пролетта обладава с аромати душата ни. И сякаш ръцете ни в клони се вплитат – гнездо за птиците. Вятърът в клоните на дърветата шуми. Чуруликат стрехите на къщите. Кокичета и минзухари красят пътеката на утрешния ден. Пее небето в оживените щъркелови гнезда. Време е за ново начало…

                                                   Клуб „Журналист”

НАШАТА БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Вярвате ли в чудеса? Ние вярваме, защото много са символите в живота, които подсказват, че те наистина съществуват. А когато не ги среща, човек си ги измисля, защото не може да живее без Вяра, Надежда и Любов.

Нашата бяла лястовичка? За нас това е надеждата,че ще се сбъдне една от най-големите ни мечти – да бъдем ученици в най-добрите училища в Хасково. Виждаме я в упорит труд, в образа на един учител, даващ ни много знания и увереност, в образа на майка, която ни подкрепя с много любов и грижа. И макар нашата бяла лястовица да не се явява веднъж на сто години, а да е с нас ежедневно, тя не е по-малко чудодейна и ние вярваме в нея.

По житейския си път човек среща и мъка, и страдание и затова някак си неусетно е приел идеята за спасението. Нашата бяла лястовица не е свързана в пряк смисъл с идеята за спасението – но тя съхранява, спасява мечтите ни. А мечтата ни дава криле, кара ни да се чувстваме значими, силни и уверени. За да осъществим своите мечти разбираме, че преди всичко ни е нужна много воля и упоритост. Мечтата дава смисъл на нашия живот. Може да е малка, но е наша, неповторима, част от нашия свят. Тя не е оригинална, защото и други мечтаят за същото, но това не ни пречи да я преследваме, да предвкусваме красивото очакване, че ще стане реалност.

Дори вече я виждаме – бяла, бяла като сняг. Представата за тази наша бяла илюзия няма да е пълна, ако не я свържем с всичко онова, което научаваме в училище, срещайки се с всеотдайността, добротата, великодушието на тези, които ни помагат да откриваме света. Ние все повече се убеждаваме, че чудеса има и могат да се постигнат. Нашите знания и вярата на другите в нас ни помагат да градим понякога звездни несъществуващи кули, но това е винаги по-добре, отколкото да бездействаш. Убедени сме, че ще настигнем своята бяла лястовица, защото винаги можем да се опрем на нежното, но и силно рамо на нашите майки. Те вярват в нас. Знаем, че всяка наша победа е награда за тях. Ние не искаме да ги разочароваме. Това е причината, която ни кара да търсим доброто, да се проявяваме като стойностни хора. Сега нашата бяла лястовица е съвсем близо. Два изпита и ще я настигнем. Вярваме, че ще успеем. Но предполагаме, че тя няма да остане на място и ще лети все по-далече и все по-високо. Е, какво пък и ние ще летим и ще я догонваме.

Клуб „Журналист”

Светът ни примами с хвърчила

„Светът усмихнат ни мами ела,
дъга вълшебна ни пита кога.
Пъстро хвърчило, сме ние сега
с нас се усмихва света.
Хвърчило пъстро сме ние ела,
вятър вълшебен ни носи сега.
Да полетиме, не питай къде,
къде ще ни поведе.“