На
прага сме на най-светлия празник – Коледа. В святата нощ притихваме всички,
вглъбяваме се в собствените си дела и търсим в тях доброто.
Ако
не го намерим, си обещаваме, че в бъдеще то ще ни води. Най-честият спътник на
този празник е очакването – радостно и трепетно очакване за нещо хубаво и
добро. Малките пишат писма на Дядо Коледа, а по-големите си пожелават сбъдване
на мечтите. В Коледната нощ всеки мечтае да направи нещо добро, с което да
зарадва някого.
Затова
пред този празник разцъфва милосърдието и благотворителността, радостта
по-често чука на прозореца и очакванията за добро са по-сигурни от всеки друг
ден.
Тогава
родителите се сещат по-често за децата си и бързат повече от друг път за къщи.
Децата отварят касичките си, за да купят
и те подаръци, намръщените възрастни забравят строгите си лица и нищо чудно и
да се усмихнат.
В
Коледната нощ добрите намерения изпълват цялото ни същество и сякаш осветяват
пътеката на дните ни напред. Тогава сме готови да дарим всичко – и радост, и
добра дума.
Само
че празникът отлита, а след него се точат делник след делник. Всъщност
делниците са тези, които бележат живота ни, но празниците можем да вплетем в
тях, защото празник е всеки ден, в който направим нещо добро и ни споходи радост.
Защо
да не пренесем радостното очакване тук в делниците, докато дойде онзи
най-светъл празник – святата Коледна нощ. И доброто в нас да не осветява само
празника, а да мъждука всеки ден и всеки час, докато работим, докато пътуваме,
докато се веселим или държим детска ръка.
Е,
празниците са затова,за да си направим равносметка, да се върнем назад в своите
мисли, да проверим свършеното, да се попитаме дали сме доволни или не и бързо
да се отправим напред, да мечтаем, да се надяваме и да очакваме.
Да посрещнем с
радостно очакване най-святата Коледна нощ.
Клуб „Журналист”
Няма коментари:
Публикуване на коментар