четвъртък, 14 декември 2017 г.

В СВЯТАТА КОЛЕДНА НОЩ

На прага сме на най-светлия празник – Коледа. В святата нощ притихваме всички, вглъбяваме се в собствените си дела и търсим в тях доброто.
Ако не го намерим, си обещаваме, че в бъдеще то ще ни води. Най-честият спътник на този празник е очакването – радостно и трепетно очакване за нещо хубаво и добро. Малките пишат писма на Дядо Коледа, а по-големите си пожелават сбъдване на мечтите. В Коледната нощ всеки мечтае да направи нещо добро, с което да зарадва някого.
Затова пред този празник разцъфва милосърдието и благотворителността, радостта по-често чука на прозореца и очакванията за добро са по-сигурни от всеки друг ден.
Тогава родителите се сещат по-често за децата си и бързат повече от друг път за къщи. Децата отварят  касичките си, за да купят и те подаръци, намръщените възрастни забравят строгите си лица и нищо чудно и да се усмихнат.
В Коледната нощ добрите намерения изпълват цялото ни същество и сякаш осветяват пътеката на дните ни напред. Тогава сме готови да дарим всичко – и радост, и добра дума.
Само че празникът отлита, а след него се точат делник след делник. Всъщност делниците са тези, които бележат живота ни, но празниците можем да вплетем в тях, защото празник е всеки ден, в който направим нещо добро и ни споходи радост.
Защо да не пренесем радостното очакване тук в делниците, докато дойде онзи най-светъл празник – святата Коледна нощ. И доброто в нас да не осветява само празника, а да мъждука всеки ден и всеки час, докато работим, докато пътуваме, докато се веселим или държим детска ръка.
Е, празниците са затова,за да си направим равносметка, да се върнем назад в своите мисли, да проверим свършеното, да се попитаме дали сме доволни или не и бързо да се отправим напред, да мечтаем, да се надяваме и да очакваме.
Да посрещнем с радостно очакване най-святата Коледна нощ.


                                                                                            Клуб „Журналист”






Няма коментари:

Публикуване на коментар