събота, 24 септември 2016 г.

БРЯСТЪТ – НАШАТА ПАМЕТ


Отдавна, много отдавна, преди около 100 лета, когато нашите прадеди построили 
новата сграда на училището ни, посадили в двора му бряст – нашето училищно дърво. 
То стои като страж на кръстопътя на нашия училищен живот и съединява миналото с 
настоящето и бъдещето. Неговата корона достига небесата, диреща божествен благослов 
             за нас, тръгналите по пътя на знанието, а корените му, дълбоко в земята, пият от 
             живеца на просвещението. Около това дърво сякаш се завъртат духът на времето 
             и мъдростта на годините.

За дървото, училището и хората ще ви разкажем сега.
Училищното дърво е нашата памет.

СУ ”Св. Паисий Хилендарски” е едно от най-старите училища в Хасково. Има история, 
дълга и богата.Трябва да се познават ”корените”, „разлистванията” и „листопадите”, 
за да се убеди човек в това.
Началото е преди 165 години. Годината е 1851, когато след кърджалийските размирици, 
грабежи и пожари, много български семейства от околните села търсят закрила в града. 
Градските първенци решават в „Чобан махала” да има българско училище. В църквата 
„Св. Георги” е открито килийно училище. Това е началото – корените. И се завърта 
времето – листопад след разлистване ... И пак ... и пак ... Скоро малкото училище не 
можело да побере дечурлигата. Хората построили за децата си ново, голямо и просторно 
училище. Посадили и дърво – нашето дърво, защото дълбоко вярвали, че истинският 
живот е съзидание, а съзиданието – дълговечност. Вечно на пост, нашето дърво помни 
войни и гладни разрушителни години, деца със закърпени дрехи и комат сух хляб 
в торбичката. Но не помни училището да е затворило някога вратите си. Децата 
на квартала са имали винаги своя първи учебен ден. Помни и как с устрем и труд 
поколения учители са изпълвали със смисъл историята на годините. Помни годините 
на ентусиазъм, когато училището заживява с идеята, че животът може да бъде 
по-демократичен и по-хуманен. Ще запомни и днешния дух и модерността, 
наложени от новия век.

Поглеждаме през прозореца на класната стая. Нашето дърво  извисява ръст, 
потънало в пъстротата на есенни цветове. И се замисляме...
 Южнопролетен. Така наричат поетите Хасково. В югоизточната му част се намира 
            нашето училище. За да дойдат в България птици и пролети, трябва да минат през 
            Хасково те. И тогава първо ги приветства нашето училищно дърво. То пролет 
            среща завърналите се в родината птици, а есен – детските ята.
Гледаме смело в бъднината, защото знаем – в клоните на нашия вековен едроклонест 
бряст тече жива вода – нашите мечти.

                                                                       Клуб „Журналист“

Няма коментари:

Публикуване на коментар