Вярвате ли в чудеса? Ние вярваме, защото
много са символите в живота, които подсказват, че те наистина съществуват. А
когато не ги среща, човек си ги измисля, защото не може да живее без Вяра,
Надежда и Любов.
Нашата бяла лястовичка? За нас това е
надеждата,че ще се сбъдне една от най-големите ни мечти – да бъдем ученици в
най-добрите училища в Хасково. Виждаме я в упорит труд, в образа на един учител, даващ ни много знания и увереност, в образа на майка, която ни подкрепя с много
любов и грижа. И макар нашата бяла лястовица да не се явява веднъж на сто
години, а да е с нас ежедневно, тя не е по-малко чудодейна и ние вярваме в нея.
По житейския си път човек среща и мъка,
и страдание и затова някак си неусетно е приел идеята за спасението. Нашата
бяла лястовица не е свързана в пряк смисъл с идеята за спасението – но тя
съхранява, спасява мечтите ни. А мечтата ни дава криле, кара ни да се чувстваме
значими, силни и уверени. За да осъществим своите мечти разбираме, че преди
всичко ни е нужна много воля и упоритост. Мечтата дава смисъл на нашия живот.
Може да е малка, но е наша, неповторима, част от нашия свят. Тя не е оригинална,
защото и други мечтаят за същото, но това не ни пречи да я преследваме, да
предвкусваме красивото очакване, че ще стане реалност.
Дори вече я виждаме – бяла, бяла като
сняг. Представата за тази наша бяла илюзия няма да е пълна, ако не я свържем с
всичко онова, което научаваме в училище, срещайки се с всеотдайността,
добротата, великодушието на тези, които ни помагат да откриваме света. Ние все
повече се убеждаваме, че чудеса има и могат да се постигнат. Нашите знания и
вярата на другите в нас ни помагат да градим понякога звездни несъществуващи
кули, но това е винаги по-добре, отколкото да бездействаш. Убедени сме, че ще настигнем
своята бяла лястовица, защото винаги можем да се опрем на нежното, но и силно
рамо на нашите майки. Те вярват в нас. Знаем, че всяка наша победа е награда за
тях. Ние не искаме да ги разочароваме. Това е причината, която ни кара да
търсим доброто, да се проявяваме като стойностни хора. Сега нашата бяла
лястовица е съвсем близо. Два изпита и ще я настигнем. Вярваме, че ще успеем.
Но предполагаме, че тя няма да остане на място и ще лети все по-далече и все
по-високо. Е, какво пък и ние ще летим и ще я догонваме.
Клуб „Журналист”
