Електронен вестник "Звънче" с първи брой

На 25.03.2019г. се състоя представителната изява на клубовете "Електронен вестник Звънче" и "Журналист" Те представиха своя първи брой на електронното издание, което е публикувано в училищния сайт. Първият брой е пълноцветен и има осем страници, и може да бъде разгледан оттук.

Живот със Синдром на Даун

1"Б" клас от СУ"Св.П.Хилендарски" отбеляза Деня, посветен на децата със Синдром на Даун.

Пролет е!

Пролет е! Природата и всичко живо се събужда за нов живот. Време е да изхвърлим старите надежди и да ги заменим с нови, да поканим светлината и простора даже вътре в нас. Но най-напред трябва да започнем от дома. Нашият втори дом грейна в неонови цветове, които бликат и надничат от всяко ъгълче на главното фоайе. Огромни пъстри цветя летят покрай стълбищата. За тази пролетна украса, която ни създава толкова много  уют се погрижиха ученици от 5,6,7 клас и участниците в ателие "Палитра" и клуб "Сръчковци".

Ден на числото Пи

Всяка година на 14 март светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи.  Датата е избрана заради американското й изписване – 3.14, което съвпада с най-краткия начин за обозначаване на математическата константа, изразяваща отношението на дължината на окръжността към дължината на диаметъра й.  Същевременно тя съвпада с рождения ден на Алберт Айнщайн. Клуб „Архимед“ , клуб „Математичко“ и клуб „Компютър“ направиха изложба, посветена на числото Пи. Те показаха математически модели, изработени от тях. 

Татяна Запрянова

3 март

3 март

И възкръсна България…

Забравеният кръст

          Горе, на синия гръб на Балкана, където месечината опира чело, се намира малка планинска горичка. Тук живея аз, старият куц орел! Близо до моето гнездо има голям каменен кръст. Останал е само почернелият камък – дъждът и вятърът са изтрили името на забравения покойник. Хората, които отъпкаха пътеката до камъка, вече почиват в земята, а пътеката я няма – тревяса.

         Когато синият мрак погълна стария Балкан, аз излезнах от горичката и тръгнах към кръста. Вървях полекичка, защото куцам. Когато стигнах до камъка, разперих криле, подхвръкнах и кацнах отгоре му. Погледнах надолу към равна Тракия, където избухваха огньове и хората се прибираха от нивята да спят.

         Тогава под земята чух гласа на мъртвия. Питаше ме дали съм ходил до гроба на майка му.

 Изведнъж камъкът се залюля, земята се пропука и от гроба излезе човек с юнашки дрехи, перо на калпака и жълто лъвче под перото. Той ме помилва, погледна наоколо, пое дълбоко свежина и седна до кръста.   

Започнах да разказвам на люляковата гора. Там беше майчиното ми гнездо. И ми дойде за ума за тримата турци, които минаха през гората едно утро. Като видяха гнездото, те замахаха с ръце и единият вдигна пушката си. Прицели се. Куршумът прониза крехкото ми крило, което още не бях разтварял. Паднах от гнездото. Майка ми, орлицата, я нямаше. И когато отминаха турците, дойде едно малко овчарче, прибра ме, сложи ме в пазвата си и моята кръв обагри ризката му. Това бе юнакът. Преди много години неговата майка излекува крилото ми. На нейния гроб ходих аз. Той бе буренясал, а дървената кукла – прогнила. Вероятно в главата на момъка оживя миналото, защото двамата се потопихме в спомените.

Голяма опашата звезда разделяше небето на две. Като кринче беше голяма главата й , а челото й светеше окървавено. Старците думаха, че ще има война и с надежда отправяха очи към земята на Дяда Ивана. Скришом, наведени над пръстена паничка , в която гореше една шишарка, двете сестри на юнака шиеха жълти лъвчета на мерни калпаци.

А една вечер младите соколовчани зарязаха вършитбата и поеха към Балкана – да се бият за свободата на народа. Войвода им беше моят приятел – юнакът. И тук, в тази гора, забиха седем куршума в гърдите му, легна и не можа да стане.

Месецът се беше вдигнал високо и равнината долу бавно притихваше. Аз кацнах на юнаковото рамо. Момъкът имаше седем горящи рани и умираше. До главата му бяха побили байряка на четата, а конят му цвилеше.

Аз му вардех сянка, а когато подухна хладина, той стана, седна и дълго гледа към страшните пожарища на златна Тракия, която ставаше на пепелище. Тогава написа писмо, сложи го под крилото ми и ми каза да го занеса в Дядовата Иванова земя. Трябваше да намеря Дядо Иван и да му го дам.

Аз заминах същата нощ и на сутринта стигнах големия град с зелените черковни кубета. Заварих Дяда Ивана  – на златен стол седи. Пуснах писмото на коляното му. Писмото молеше да спаси от робия нашия народ.

Подир три дни Дядо Иван поеше коня си на българска земя, подире му вървяха казаците.

Като чух гърмежа за топовете им, сърцето ми туптеше силно.

Юнакът се облегна на почернелия камък , дето дъждът беше измил името му, и тихо почна една песен, а балканският вятър я грабна от устата му.

Трансформиращ преразказ на разказа

„Забравеният кръст” от Ангел Каралийчев

направи клуб „Журналист”

Състезание „Аз обичам България“ в нашето училище

„Аз обичам България“ - три думи, които всеки от нас трябва да носи в сърцето си. Да обичаш и да се гордееш истински със своята родина означава да я познаваш. Това е нашата мисия днес - да възкресим спомена за онези паметни моменти от най-бурното и величаво време в нашата история - Априлската епопея  и Руско-Турската освободителна война. Това е време на погром и страдание, но и време на безмерен героизъм и воля да се бориш за свободата си.“ С тези думи започна състезанието, посветено на националния ни празник в нашето училище.

Преподавателите по история и цивилизации бяха подготвили много въпроси, изискващи задълбочена подготовка, с които и двата отбора се справиха отлично. Имаше, разбира се,  и занимателни игри с публиката, и музикални загадки. С една дума, като на истинско състезание в телевизията. Най-хубавото е, че музикалните паузи бяха подбрани да съответстват на темата – възрожденски и патриотични песни, които се подемаха от публиката и се пееха с видимо удоволствие. Всяка игра имаше свое много конкретно название,  което е доказателство за перфектната предварителна подготовка от страна на организаторите от методическо обединение „Обществени науки“.

Състезанието завърши с построяването на паметника „Шипка“. И верни на мотото "Съединението прави силата", двата отбора издигнаха мемориала, като за пореден път доказаха, че екипната работа дава отлични резултати. Накрая, всички – ученици и преподаватели, се хванаха на кръшно българско хоро.

Първи март и за децата от дом "Марина"

Ученици от клуб по "Етнография" -3-ти клас и клуб "Европа и ние“ - 6-ти клас по проект за извънкласни дейности посрещнаха 1-ви март заедно с децата от дом"Марина". Нашите деца демонстрираха внимание, толерантност и загриженост, като завързаха мартенички на всяко детенце от дома. Подариха и къщичка за птички, изработена от тях и саксия с цвете за освежаване на залата за занимания . Домакините ни посрещнаха с голямо въодушевление, поздравиха ни със стихотворение и ни изпяха песен за мартеничките и настъпващата пролет. Поканиха ни да ги посетим отново за съвместни занимания и забавления.