РОЖДЕСТВО

„Ой, Коледо, мой Коледо!

Роди се Боже чедо.”

Коледа е! Тя идва от древността. Идва с пухкав сняг и стари, престари обичаи. Идва с простодушна вяра в чудеса и тлеещия бъдник в огнището. Весело  играят пламъците и запалват надеждата в душите на хората.

Вън е бяла нощ – нощ съдбовна. Горят свещи и озаряват със светлината си коледната трапеза. Тя е кръгла като земята и слънцето, за да има място за всички и всички да се чувстват равни. Тя е богата – има всичко родено от земята и даващо живот – от хляб до сушени плодове.

Тихо е навред. Нещо трепва в сърцата. Ослушваме се. Чува се песен. Коледарска песен! Звучат тържествени благопожелания за здраве, благополучие и плодородие:

„Станенине, господине,

добри сме ти гостье дошли,

добър сме ти глас донесли

низ хубава горна земя:

Роди се млада Бога

ще царува добра дарба:

на момата – дребен бисер,

на майката – чисто сребро,

на бащата – сухо злато,

пълна къща със дечица,

със дечица, със агненца,

със теленца, със конченца,

със яренца, със прасенца,

със пчелици левогривки!

Станенине, господине,

тебе пеем, господине.”

Колко топлина, колко радост, колко вяра влиза във всеки дом. За изречените благословии даряваме вит-превит кравай.

Снегът вали, вали, вали…

Заглъхват песните на коледарите.

Тиха нощ. Свята нощ.

Нека утре бъдем по-добри!

Клуб „Журналист”