Отдавна, много
отдавна, преди около 100 лета, когато нашите прадеди построили
новата сграда на
училището ни, посадили в двора му бряст – нашето училищно дърво.
То стои като
страж на кръстопътя на нашия училищен живот и съединява миналото с
настоящето и
бъдещето. Неговата корона достига небесата, диреща божествен благослов
за нас, тръгналите по пътя на знанието, а корените му, дълбоко в земята, пият от
живеца на просвещението. Около това дърво сякаш се завъртат духът на времето
и мъдростта на годините.
за нас, тръгналите по пътя на знанието, а корените му, дълбоко в земята, пият от
живеца на просвещението. Около това дърво сякаш се завъртат духът на времето
и мъдростта на годините.
За дървото,
училището и хората ще ви разкажем сега.
Училищното дърво
е нашата памет.
СУ ”Св. Паисий Хилендарски” е едно от
най-старите училища в Хасково. Има история,
дълга и богата.Трябва да се
познават ”корените”, „разлистванията”
и „листопадите”,
за да се убеди човек в това.
Началото е преди
165 години. Годината е 1851, когато след кърджалийските размирици,
грабежи и
пожари, много български семейства от околните села търсят закрила в града.
Градските първенци решават в „Чобан махала” да има българско училище. В
църквата
„Св. Георги” е открито килийно училище. Това е началото – корените. И
се завърта
времето – листопад след разлистване ... И пак ... и пак ... Скоро
малкото училище не
можело да побере дечурлигата. Хората построили за децата си
ново, голямо и просторно
училище. Посадили и дърво – нашето дърво, защото
дълбоко вярвали, че истинският
живот е съзидание, а съзиданието – дълговечност. Вечно
на пост, нашето дърво помни
войни и гладни разрушителни години, деца със
закърпени дрехи и комат сух хляб
в торбичката. Но не помни училището да е
затворило някога вратите си. Децата
на квартала са имали винаги своя първи
учебен ден. Помни и как
с устрем и труд
поколения учители са изпълвали със смисъл историята на годините.
Помни годините
на ентусиазъм, когато училището заживява с идеята, че животът
може да бъде
по-демократичен и по-хуманен. Ще запомни и днешния дух и
модерността,
наложени от новия век.
Поглеждаме
през прозореца на класната стая. Нашето
дърво извисява ръст,
потънало в
пъстротата на есенни цветове. И се замисляме...
Южнопролетен. Така наричат поетите Хасково. В
югоизточната му част се намира
нашето училище. За да дойдат в България птици и пролети, трябва да минат през
Хасково те. И тогава първо ги приветства нашето училищно дърво. То пролет
среща завърналите се в родината птици, а есен – детските ята.
нашето училище. За да дойдат в България птици и пролети, трябва да минат през
Хасково те. И тогава първо ги приветства нашето училищно дърво. То пролет
среща завърналите се в родината птици, а есен – детските ята.
Гледаме смело в
бъднината, защото знаем – в клоните на нашия вековен едроклонест
бряст тече
жива вода – нашите мечти.