НАША УЧЕНИЧКА НА ПРЕСТИЖЕН ХАЙКУ КОНКУРС В ЯПОНИЯ

Шестокласничката Виктория Красимирова Димитрова от СУ“Св. Паисий Хилендарски“ е класирана на 15тия Световен хайку конкурс „Живи неща“, организиран от JAL FOUNDATION, Япония.

Това е вторият значителен успех на паисиевци в областта на кратките японски форми – миналата година участници от Messages Club имаха публикации в престижното международно списание за кратки източни форми cattails: The Official Journal of the United Haiku and Tanka Society.

Ето коментар на журито за нейната хайга:

 15. Viktoriya Krasimirova Dimitrova

This beautiful haiku and drawing of Viktoria Dimitrova can deeply move everyone who has ever been a child. The emotion is expressed by the red colour of the balloon. The emphasis is put on the care-free years and innocence of childhood, which is maybe near its’ end. The drawing is colourful and intriguing and brings a feeling of calmness. The haiku has a strong and convincing structure of fragment and phrase.

Това прекрасно хайку и рисунка на Виктория Красимирова Димитрова могат да развълнуват дълбоко всеки, който някога е бил дете. Чувството е изразено чрез червения цвят на балона. Акцентът пада върху безгрижните години и детската невинност, която, може би, е към края си. Рисунката е пъстра и носи усещане за спокойствие. Хайку стихчето има силна и убедителна структура от фрагмент и фраза.

Птици в далечината…

Балон се откъсва

От детската ръка

遠くの鳥たち

風船が自由になる

子どもの手から離れて

Birds in the distance…

A balloon breaks free

From the child’s hand

Виктория Красимирова Димитрова

(Viktoriya Krasimirova Dimitrova)

Female Age 12 (Bulgaria)

女子 12歳 （ブルガリア）

Източник: JAL FOUNDATION

НАШАТА БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Вярвате ли в чудеса? Ние вярваме, защото много са символите в живота, които подсказват, че те наистина съществуват. А когато не ги среща, човек си ги измисля, защото не може да живее без Вяра, Надежда и Любов.

Нашата бяла лястовичка? За нас това е надеждата,че ще се сбъдне една от най-големите ни мечти – да бъдем ученици в най-добрите училища в Хасково. Виждаме я в упорит труд, в образа на един учител, даващ ни много знания и увереност, в образа на майка, която ни подкрепя с много любов и грижа. И макар нашата бяла лястовица да не се явява веднъж на сто години, а да е с нас ежедневно, тя не е по-малко чудодейна и ние вярваме в нея.

По житейския си път човек среща и мъка, и страдание и затова някак си неусетно е приел идеята за спасението. Нашата бяла лястовица не е свързана в пряк смисъл с идеята за спасението – но тя съхранява, спасява мечтите ни. А мечтата ни дава криле, кара ни да се чувстваме значими, силни и уверени. За да осъществим своите мечти разбираме, че преди всичко ни е нужна много воля и упоритост. Мечтата дава смисъл на нашия живот. Може да е малка, но е наша, неповторима, част от нашия свят. Тя не е оригинална, защото и други мечтаят за същото, но това не ни пречи да я преследваме, да предвкусваме красивото очакване, че ще стане реалност.

Дори вече я виждаме – бяла, бяла като сняг. Представата за тази наша бяла илюзия няма да е пълна, ако не я свържем с всичко онова, което научаваме в училище, срещайки се с всеотдайността, добротата, великодушието на тези, които ни помагат да откриваме света. Ние все повече се убеждаваме, че чудеса има и могат да се постигнат. Нашите знания и вярата на другите в нас ни помагат да градим понякога звездни несъществуващи кули, но това е винаги по-добре, отколкото да бездействаш. Убедени сме, че ще настигнем своята бяла лястовица, защото винаги можем да се опрем на нежното, но и силно рамо на нашите майки. Те вярват в нас. Знаем, че всяка наша победа е награда за тях. Ние не искаме да ги разочароваме. Това е причината, която ни кара да търсим доброто, да се проявяваме като стойностни хора. Сега нашата бяла лястовица е съвсем близо. Два изпита и ще я настигнем. Вярваме, че ще успеем. Но предполагаме, че тя няма да остане на място и ще лети все по-далече и все по-високо. Е, какво пък и ние ще летим и ще я догонваме.

Клуб „Журналист”

Розите на България

Нашето училище подкрепи флашмоба „Розите на България“, който обедини  повече от 30 000 българчета в целия свят, които танцуваха по едно и също време на 11 май.

         "Празнична сюита" е музиката, на която те изпълниха своето общо българско хоро и показаха още веднъж, че са свързани с родината, и че тя е красива, желана, ритмична и привлекателна.

 Диана Тенева

снимки: Анастасия Петрова

Ден на Европа в нашето училище

Трети А клас отбелязаха Деня на Европа с хвърчила и балони.

Снимки: Йорданка Дикова

Светът ни примами с хвърчила

„Светът усмихнат ни мами ела,
дъга вълшебна ни пита кога.
Пъстро хвърчило, сме ние сега
с нас се усмихва света.
Хвърчило пъстро сме ние ела,
вятър вълшебен ни носи сега.
Да полетиме, не питай къде,
къде ще ни поведе.“