Двадесет и четвърти май. Различно е именуван празникът през годините. Народът ни обаче го е нарекъл простичко и интимно „Ден на буквите“. Но преди да му се врече, преди да започне да го празнува, народът го е изстрадал и по трудния начин е разбрал що значи родният език.
Родният език значи
близост. Значи единство. Значи род. Народ. Значи памет. Кръв. Минало и бъдеще.
Без родния език няма нищо – ни народност, ни националност, никаква общност, книжовност, култура.
Само пустинно безродие…
Това припомнихме на
гостите на днешния празник в училище – празник, на който отбелязахме
предстоящия 24 май. Това припомнихме и на себе си.
Отдадохме почит на
светите братя Кирил и Методий, на техните ученици и следовници. Отдадохме почит
на дейците на словото. На учителите - тези, които издигат знанието като висша
ценност, въпреки всички пречки за това.
Тържествено бяха връчени
традиционните Паисиеви награди.
Грамоти за достойно
представяне в състезания, конкурси и олимпиади, спортни мероприятия, за активен
училищен живот, за доброволческа дейност получиха много паисиеви възпитаници,
както и техните всеотдайни учители.
Разделихме се със завета
на нашия патрон: „Четете и знайте“, както и с обещание да пазим словото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар