Отива си Зимата и ни маха с ръка. Не забравя старицата – изпраща ни Пролетта. А тя - китна, радостна, засмяна - носи нов Живот. Кани птичките да се завърнат от юг, събужда тревиците да позеленят полето, гали дърветата и те разцъфват в бяло-розови цветове, обхожда градинките и светът става различен – по-красив и цветен.
А какво е пролетта без цветен венец?
Цветята! Те са усмивката на Пролетта. Тя грейва от нашите творби. Кокичета
и минзухари, нарциси и лалета, зюмбюли и иглики надничат от скрапбукчетата, за
да изпълнят с пролетно вдъхновение училищния свят.
Клуб „Журналист“
Няма коментари:
Публикуване на коментар