Бъдете здрави и вдъхновени! Бъдете силни и с високо вдигнато чело! Защото знам, че ще останем професионалисти докрай в името на бъдещето на БЪЛГАРИЯ, КОЕТО Е В НАШИТЕ КЛАСНИ СТАИ! ЩЕ БЪДЕМ И ЩЕ ОСТАНЕМ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ВЪПРЕКИ! ВЪПРЕКИ СИСТЕМАТА, ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ, ВЪПРЕКИ ОБЩЕСТВЕНОТО НЕОДОБРЕНИЕ!!!
За учителя – с любов
/със съкращения/
Шапки долу!
Не за знамето, не за химна, не за герба.
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за парламента.
………………….. Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, не видял добро от никого.
Шапки долу! За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата. Шапки долу! За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове. Шапки долу! За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига. Шапки долу!
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за парламента.
………………….. Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, не видял добро от никого.
Шапки долу! За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата. Шапки долу! За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове. Шапки долу! За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига. Шапки долу!
Стефан Продев
Няма коментари:
Публикуване на коментар